Новина: Философия на градинаря: кое е хоби и кое - професионална работа?
(Категория: Технологии в Градина Вискяр)
Публикувано от Вискяр
сряда 26 март 2014 - 09:15:52

Философия на градинаря: кое е хоби и кое - професионална работа?

Как да работи един градинар, каква технология да избере? Относно философията в една градина при отглеждането на зеленчуци, плодове и ягодоплодни:
Гледната точка е относителна - познавам хора, които в хобито си имат по-добри професионални познания от други, на които това е основната професия и работа. Аз не знам дали съм професионалист или хоби градинар - преплитането е голямо, дори в тесен аспект на думите.
Един бизнес трябва да има целева аудитория: Дали ще е насочен към масовия купувач - ниски цени, голям обем на продукцията и продажбите, което е свързано с не особено високо качество. Или целта са хората, които търсят главно качеството - по-високи цени, неголям обем на продажбите, но с внимания към качеството на продукцията. Което в зеленчукова, ягодоплодна и овощна градина е насочено към вкуса, аромата, чистотата и външния вид на продукцията - вкусово-естетическите усещания на храната.
Ако едно животно има храна и вода - то живее добре и не мисли да се мести. По подобен начин в своята философия на градинаря се старая да има храна и вода в почвата, останалото оставям на растенията.
На времето - когато бях малък и баба ми ръководеше градината, бе голяма хамалогия: Есен се прибираше всичко - в градината не оставаше нищо. Оране, култивиране, правене на лехи и кавали - на ръка, садене на скубан разсад с всичките проблеми и бъхтене на тази технология. В резултат градината изглеждаше като картинка, но в нея за дълъг период нямаше нищо за бране - в Градина Вискяр климата е хладен и пролетта идва късно.
Сега съм минимализирал механичната обработка на почвата в градината - след първоначалната направа на високи лехи само разрохквам почвата пролет на дълбочина 8-12 см и на 3-4 години удълбочавам вадите между лехите, защото работата в една градина рано или късно подравнява почвата. Останалата част на почвообработката съм оставил на животните, живеещи в почвата, като и на растенията - техните корени вършат отлична работа по структуриране, разрохкване и аериране на почвата.
В резултат на този начин на работа се появи сериозен проблем - почвата стана толкова порьозна, че гравитачното поливане спря да върши работа. Например - 18 000 литра вода не успяваха да полеят вада, дълга повече от 8-10 метра. Въведох микродъждуване, проблема се реши - поливането стана напълно естествено, природосъобразно и много икономично.
Дълги години се опитвам да създам леха с коприва - засаждам коренища. Намерението бе рано да я покривам с фолио - да изградя тунел, за да има ранна продукция. Да, ама не! Така нагласена копривата не ще да расте добре. А където по градината са паднали семена и се е насяла сама, където е намерила подходящи условия - расте "като луда". Нейната философия се оказа различна от моята философия!
На различни места в Градина Вискяр растат много видове лук - есен не прибирам и "почиствам" всичко. Резултата е, че имам зелен лук целогодишно.
При меки зими, или добра снежна покривка, кореноплодните растения, които са зарити изцяло в почвата - картофи, моркови, пащърнак, презимуват добре и се съхраняват прекрасно. Вкуса и качествата на прясно изваден морков от градинаря са несравними с тези, на прибраните есента и съхранявани традиционно.
Основната част растения - различни сортове зеленчуци, плодове и ягодоплодни, все пак се отглеждат не толкова анархично. Причината е, че подредени в редици и лехи, растенията изискват малко повече грижи и работа, но пък е по-удобно за градинаря - и за засаждане, и за бране.
Когато есента на 2012 година показах долната снимка с ягоди, поливани с микродъждуване, много колеги градинари заявиха - в тази трева да не чакам плод следващата година.



Не мога да твърдя относно причината, но сезон 2013, въпреки масовото нападения на мъхнат бръмбар по време на цъфтежа, когато се наложи да събирам на ръка бръмбарите, получих рекорден добив от ягоди - и по количество, и по едрина.



Ягоди - стар български сорт София, който не се отличава с кой знае каква едрина или родовитост.
Всеки градинар трябва да си изгради собствена философия относно работата в градината. А дали ще се нарече хоби градинар, или пък професионалист, е без никакво значение, стига резултатите да са добри. Аз в Градина Вискяр съм привърженик на нищоправенето - с минимални усилия да се получават максимални резултати. Не са нужни и кой знае какви знания, само осмисляне - как расте едно растение в природата. Дали ще е домати, краставица, пипер, салата или пък дини - също е без значение. Всички растения искат три неща - храна, вода и топлина.



Новина от Градина Вискяр
( http://xn--80aahfu4ar.xn--b1amgyd9f.com/news.php?extend.8 )


Време за изпълнение:0.0303 сек.,0.0030 от тях за заявки.